полѝвам, -аш, несв.; полèя, -èеш, мин. св. поля̀х, прич. мин. дейст. поля̀л, -а, -о, мн. полèли, прич. мин. страд. поля̀н, -а, -о, мн. полèни, и поля̀т, -а, -о, мн. полèти, св., прех. 1. Пускам, плискам течност върху нещо. Нося с две менчета вода от чешмата, та поливам да се не вдига прах. Влайков. Рале поотрина пепелта настрана, зарина имането си, после със стомната поля над него кръстом вода. П. Ю. Тодоров. Никола отново затвори очи и тежко задиша. Стоян се обърка. Разкопча дрехите чу, грабна шишето с ракията, поля гърдите му и започна да го разтрива. К. Петканов. 2. Напоявам с вода почвата около растения. Садеше цветя в градинката, поливаше ги. Елин Пелин. В градината си аз вече имах босилек, поливах го, радвах му се, обичах го. Ц. Церковски. 3. Изливам някому вода от съд, за да се измие или да мие нещо. Той е тук за пръв път на равни начала, без ординарец, който да го облича и съблича, да му полива и подава пешкира. Л. Стоянов. След като вечеряха, донесе леген и стомна и коленичи пред него да му полее да си измие ръцете. К. Петканов. 4. Разг. Почерпвам с питие за някаква придобивка, сполука и др. Така голяма и успешна сделка – няма ли да я полеем? – С удоволствие... Заповядайте, бъдете мои гости тая вечер. П. Спасов. Чорбаджи, рекъл попът на продавача – добра сделка направихме, хайде сега да я полеем. Седнали да се почерпят. Изпили една ока ракия. А. Каралийчев. поливам се, полея се възвр. и страд.
|