полѝтам, -аш, несв.; полетя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. полетя̀л, -а, -о, мн. полèтели, св., непрех. 1. Понасям се нанякъде, като летя. Птици политат нататък. Елин Пелин. Стадо щъркели оставило вече блатото и речните брегове и полетяло към небесната висота. Каравелов. Защо не мога / да бъда с птиците, когато утре полетят? Багряна. 2. Устремявам се, спускам се бързо на някъде. Файтонът с нова сила полетя надолу. Вазов. || Падам стремително. Конят рязко се дръпна катрана и конникът полетя към земята. Ст. Загорчинов. 3. Летя малко или от време на време.
|