политѝка ж. (гр.). 1. Цели и задачи, които преследва, и методи и средства, с които си служи правителство, партия или обществена организация в борбата за защита и запазване на своите интереси във вътрешно държавните и в международните отношения. 2. Въпроси и събития на обществения и държавния живот. После разговорът ни мина на политиката, на скорошните избори. Вазов. Заговорвахме за големи работи, за политика и за световната събития. Йовков. 3. Тактично и ловко постъпване с цел да се постигне нещо. Бистря политика (разг.) – разговарям, разисквам по въпроси и събития из държавния или из обществения живот. Правя политика – а) Занимавам се с въпроси на държавния, на обществения живот. б) Лаская някого, угоднича някому, за да постигна някаква цел.
|