|
пòлица ж. (итал.). Писмен формен документ, с който длъжник се задължава да изплати в определен срок поето парично задължение. Вашата полица не съм шконтирал, защото се снабдих с пари от другаде. Вазов. □ Гаранционна полица – полица, която се издава като гаранция за изпълнение в срок на поето задължение. Застрахователна полица – документ, който се издава на застраховано лице от застрахователен институт и с който се потвърждава поетото задължение за изплащане на договорената сума. Протестирам полица – предавам на съдебната власт неизплатена в определения ден полица, за да ми се издаде изпълнителен лист срещу длъжника. Шконтирам полица – с подпис върху гърба на полица прехвърлям върху друго лице своето право на вземане по нея.
полѝца ж. 1. Хоризонтално закрепена дъска в шкаф или на стена; лавица, рафт. По стените – полици със сахани и паници. Йовков. Околовръст стените имаше нисък одър, а над него – полица, отрупана с китки сушени билки. Ст. Загорчинов. 2. Домашна мебел от няколко хоризонтално поставени дъски.
|