поличàвам, -аш, несв.; поличà, -ѝш, мин. св. -àх, св., непрех. Само 3 л. Става явен. Трябва нещо да извърши, та да поличи, да се познае, че и той кметува. Влайков. Този път беше пил – полича още като влезе в стаята. Г. Райчев.