полѝчба ж. Рядко, необикновено явление, което според суеверните е предвестник на съдбоносни събития; знамение, личба. Радост, ликуванье в двора и на вън поличба става: / замъглили се комета, / рядка гостенка на свод... Вазов. Появиха се поличби: в Белимелската махала една крава беше родила теле с две глави. Йовков.
|