|
полк, пòлкът, пòлка, мн. пòлкове, пòлка (сл. ч.), м. Воен. Самостоятелна войскова част от три или четири батальона, която влиза в състава на дивизия. Полковете се разгънаха в боеви вериги, готови да настъпват и атакуват. Ц. Церковски. От две-три седмици полкът е на лагер в една долина. Йовков. Артилерийски полк Пехотен полк.
полкòвнишки, -а, -о, прил. Полковнически.
|