полковѝ, -à, -ò. Прил. от полк. В селото квартируваха, освен щабът на една дружина, няколко интендантски склада и полковата лечебница. Вежинов. Капелникът замахна с пръчката и полковата музика гръмна националните химни на двете приятелски страни. Хар. Русев.
|