половѝн неизм., прил. В съчет. със съществителни – една втора част. Не мина и половин час и кръчмата се изпълни със страшна глъчка. Йовков. Баща му се разтича по махалата, намери учебници и ги спазари на половин цена. И. Волен. □ Половин човек – болнав, нездрав човек. С половин глас – шепнешком. С половин уста – неохотно.
|