пòлог1, мн. -зи, -га (сл. ч.), м. 1. Място, където кокошката снася или мъти яйца. Покатерила се беше на сайванта да дири яйца из полозите. Орлин Василев. 2. Яйце, оставено на определено място, за да привлича кокошките да носят там. Неусетно и тиха... тя (кучката) влиза посред бял ден в курниците и яде полозите. Йовков.
пòлог2, мн. -зи, -га (сл. ч.), м. Диал. Събрани наедно няколко ръкойки. Към залез слънце нивата беше пожъната. Подпомаган от Сирма, Марин успя да извърже полозите на снопи. Дим. Ангелов.
|