положèние, мн. -я, ср. 1. Място в пространството, обикн. на природен обект; местоположение. Върхът Зли дол... имаше хубаво стратегическо положение. Вазов. Географско положение. 2. Начин, по който се държи тялото или някоя негова част в даден момент; поза. Подпоручикът не беше изменил положението си, по гледът му си оставаше все тъй унесен и неподвижен. Йовков. 3. Само ед. Състояние, обстоятелства. Няма тежко положение, от което не може да се излезе. Елин. Пелин. 4. Само ед. Здравословно състояние. При работа гърдите му ще закрепнат, но без работа положението му положително ще се влоши. Г. Караславов. 5. Само ед. Място в обществения живот. Ни той, ни тя не мислеха за пречките, които родът и знатното положение на баща и туряха на женитбата им. Вазов. Само той, кметът, беше спокоен за положението си и за утрешния си ден. Г. Караславов. 6. Само ед. Добро материално състояние. И, когато Нона свърши гимназия, макар положението но Манолаки да беше вече разклатено, той я изпрати да учи нещо във Швейцария. Йовков. 7. Само ед. Обществено-политическа обстановка. Говориха за войната, армията, мира, сегашното положение. Стаматов. 8. Само ед. Правила, разпоредби, режим, установени от властта. 9. Научно формулирана мисъл; твърдение, извод. □ Влизам в положение на някого – съчувствам на някого. В положение – за жена: бременна. В положение съм да... – мога, имам възможност да...
|