положѝтелен, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който изразява съгласие, одобрение. Противоп. отрицателен. Положителен отговор. Положителна критика. Положителна оценка. 2. Сигурен, безспорен, несъмнен. Огнянову все се искаше да добие по-положителни сведения за Бяла черква. Вазов. Знам от положително място. 3. Който има добри, полезни качества, свойства; благотворен. Противоп. отрицателен. Основен положителен герой на нашата днешна литература е новият човек, чието изобразяване и възпитание е нейна главна задача. Г. Цанев. 4. Физ. Който се отнася до такъв вид електричество, чиито материални частици се наричат протони. Противоп. отрицателен. 5. Мат. Който е по-голям от нула. Противоп. отрицателен. Положително число.
|