поломя̀вам, -аш, несв.; поломя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Ломя много, напълно; повалям, счупвам. Там, където е израсъл (орехът), там си живее. Само нечовешка сало може да го сломи. К. Петканов. Бурята поло ми гората. поломявам се, поломя се страд.
|