|
пòлски1, -а, -о, прил. 1. Който се намира, който е разположен в поле. Беше юначен, работлив и сръчен момък. Ту овчаруваше по планината, ту ореше в полските села, ту ходеше коларин по чифлиците. Елин Пелин. Орач ми оре в полето / полските равни рудини. Нар. пес. 2. Който живее в полето. И дружината му беше все от полски селяни, та и те все към полето гледаха от планинските стръмнини. Дим. Талев. Един полски щурец продължаваше да свири в градината, а листята на дърветата шумоляха тихо. Дим. Димов. || За растение – който вирее в полето. Скитах из полето и набрах пъстра китка полски цветя. Г. Райчев. Полските ягоди са дребни, но упояват със своя чудесен мирис. Д. Немиров. 3. Който е свойствен, присъщ на поле. Мнозина излязоха навънка, в градината, да глътнат полския свеж въздух. Вазов. 4. Който е свързан с бойно поле. Офицерите, трима на брой, слизат в една полска болница. Л. Стоянов. □ Полска мишка – малък, приличен на мишка гризач, който живее в полето. Rivicola arvalis. Полски пазач – пазач на ниви, градини, лозя и др. имоти в полето; пъдар. В кръчмата влезе Илия, полският пазач... и от него сякаш полъхна нещо от зелените ниви. Йовков.
пòлски, -а, -о, прил. 1. Който се отнася до Полша и до поляк. 2. Като същ. м. полски – полски език.
|