полỳда ж. 1. Състояние, в което човек не е на себе си и говори или върши безразсъдни неща; лудост. Свещеници, учители, грам дини, богати и сиромаси, всички участваха в общото въодушевление, увлечение, ослепени от една полуда. Величков. 2. Действия, постъпки на човек, който не съзнава какво върши. Забрави ти онез полуди, в тез гърди веч любов не грее. Ботев. А Чоки в полуда прегръща / Елица във скъпа премяна. Вазов.
|