полудя̀вам, -аш, несв.; полудèя, -èеш, мин. св. полудя̀х, прич. мин. св. деят. полудя̀л, -а, -о, мн. полудèли, св., непрех. Ставам луд. Сиротата! Господ ѝ зема умът, – полудя клетницата. Каравелов. Млада, хубава Стояна / търчи с менци за водица. / Из градина крещи, вика, / омразната нейна стрина: / „Полудя ли, мар Стояно, / та отиваш толкоз рано?“ Ботев. || Държа се, действам като луд. Още ли ще ядете вие, бре, още ли? Я ставайте, че да не полудея. Йовков.
|