полукръ̀г, мн. -ове, м. Геометрическа фигура – половин кръг или окръжност. Хорото заприличваше на безукоризнено правилен полукръг. Вазов. В това време десетмината мъже се наредиха в полукръг около наковалнята, надигнали тежките чукове. Дим. Талев.