полỳсрỳтен, -а, -о, прил. Не съвсем, почти срутен: полуразрушен. Няколко души подпираха една полусрутена кирпичена стена. К. Петканов. Един ден стопанинът на тая стара, полусрутена къщурка пеши да я събори. М. Марчевски.