полутòн, мн. -ове, м. 1. Музикален интервал, равен на половин тон. 2. Худ. В живописта – лек преход от ярък към по-тъмен тон. Очите различават всяка багра на перата, всеки полутон и всяко отражение във водата. Ем. Станев.