полюля̀вам, -аш, несв.; полюлèя, -èеш, мин. св. полюля̀х, прич. мин. св. деят. полюля̀л, -а, -о, мн. полюлèли, прич. мин. страд. полюля̀н, -а, -о, мн. полюлèни св., прех. Люлея леко, малко или от време на време Седнала на тревата пред колибата, Дона леко полюляваше на колена заспалото си дете. Дим. Талев. Лек, топъл ветрец полюляваше клоните и от вейките им се сипеше върху земята дъжд от миризливи листни. А. Гуляшки. полюлявам се, полюлея се страд.
|