пòлюс м. (гр.). 1. Всяка от двете крайни точки на въображаемата земна ос. Да тръпнат във нея крилата / на гордия демон, / обходил от полюс до полюс светът. Вапцаров. || Пространство около тези точки. От северния полюс дори до Сан Стефано / един се стон разнася, една душа ридай. Вазов. 2. Физ. Всеки от двата края на магнит или на електрическа верига. 3. Прен. Пряка, пълна противоположност. Аз рискувах да изложа гърдите си на куршума за нея и всичката тая преданост успява да ме направи пред нейните очи – просто смешен! Ние сме на два различни полюса с нея. Вазов.
|