поля̀на ж. Малка равнина в гора или планина, без дървета; рудина. Кавал свири на поляна, / на поляна край горица. Ботев. Младен ми разказа, че на върха на тоя чукар има равна зелена поляна. Вазов. Ствол извило, миловидно на поляни цветенцето нежно, свидно цъфна рано. П. П. Славейков.
|