помеждỳ предл. Обикн. с кратка дателна форма от личното местоим. в мн. ч. или от възвр. местоим. 1. За означаване на положение или движение в пространството, което разделя два или повече предмета или лица; между. Зидът, който през това време беше полуразрушен от децата, отведнъж се издигна отново висок като стена помежду им. Ст. Ц. Даскалов. Тогава едно отчаяно решение ми дойде да се опитам да мина помежду куршумите на стражата. Вазов. 2. За означаване на известно взаимоотношение или действие, което съществува, става между две или повече лица. Те не бяха добре помежду си. Делеше ги една от тия люти и неизкореними вражди в селата, които подигат едни срещу други цели родове. Йовков. Ала инак си живееха хубаво и честито, защото имаха рядък сговор помежду си. Влайков. Всичко се нареди и уговори най-подробно помежду им. Разговаряха тихо помежду си. Те твърде много се различават помежду си. Разпределиха парите помежду си.
|