поменàвам, -аш, несв.; поменà, -èш, мин. св. -àх, прич. мин. страд. поменàт, св., прех. 1. Правя помен за умрял. Па когато умра, помени ме. Вазов. Имаме си и ней близките, имаме си умрелите, а няма как да ги поменеш, да им отслужиш. Йовков. 2. Споменавам. Нямаше ден, през който леля Станка да не помене най-малко три пъти за тая своя роднина. Елин Пелин. поменавам се, помена се страд.
|