помèрвам1, -аш, несв.; помèря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Меря, целя малко. Нарочно не мереше в гредата, но гдето помереше, там и удряше. Цани Гинчев.
помèрвам2, -аш, несв.; помèря, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Диал. Наканвам се, понечвам. Померих там от път да се отбия, из нивите нанейде да се скрия. П. П. Славейков. Помери да земе тя сама да му разправи, па се сдържа. Влайков.
|