|
помѝлвам1, -аш, несв. и св., прех. Давам милост; опрощавам. В яда си за нейното бягство с Радой ла ханът бе заповядал да я удушиш, но Елена бе паднала в краката му със сълзи да го моли да помилва виновната. Вазов. Няколко дни след излизане из затвора, той забива кама в гърдите на този, който го помилва. П. П. Славейков. помилвам се страд.
помѝлвам2, -аш, несв. и св., прех. Милвам малко. Влезе в обора, помилва кравата, до която се гушеше галено мъничко теленце, погали и него. Елин Пелин. Веднага Йона скочи... помилва коня по челото и, както правят селяните, когато конете им са уморени, подърпа му ушите и го потърка по очите. Йовков. И като изтрие сълзите от лицето ми, ще помилва удареното място, та да ме преболи по-скоро. Влайков. || Обр. И дето срещнат душманин със куршум да го поздравят, а пък със сабя помилват. Ботев. помилвам се страд.
|