поминàвам, -аш, несв.; помѝна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Минавам край някое място за малко, за кратко време: наминавам. През дето и да поминах, редом запустели села срещах. Блъсков. Тотке – остани тука при тия хора. Баба си има работа – ще помина да те взема после. Елин Пелин. Някой помина / вънка през пруста, потънал във мрак. К. Христов. 2. Минавам нататък; преминавам, отминавам. Като помине дъждът, ще ударим с моите хора през гората, та право при деспотица Елена в Пепино. Ст. Загорчинов. 3. Прен. Прекарвам, преживявам. Абе, най-сетне българи сме, ще се пригледаме. От тогози къс хляб, от оногози сиренце – ще помине човек. Ал. Константинов. Да се гледат там... да поминават – рече с престорено нехайство Кръстьо. Г. Караславов. Така си и заживя тя: бореше се с чуждата работа и с голям труд изкарваше да помине с децата си. Влайков. И жито, и вълна, и мляко, и сирене – всичко имаме в къщи... По-рано поминавахме лете с коприва, зиме само с туршия. Кр. Григоров. □ Помине ми – обикн. за болка: преминава ми малко.
|