помѝнък, мн. -ци, м. Производство, работа, с която човек изкарва прехраната си. И ясно се вижда, че единственият поминък... е скотовъдството. Йовков. Ниви не стават по стръмните ѝ склонове, истински гори няма, и паша няма, та поминъкът е мъчен и крайно оскъден. Вазов.
|