помирѝсвам, -аш, несв.; помирѝша, -еш, мин. св. помирѝсах, св., прех. 1. Мириша нещо малко или от време на време. Момъкът неволно си наведе главата над цветята и помириса. Вазов. Помирисваше от време на време ръцете си и правеше гримаса на леко потръсване. Дим. Ангелов. 2. Прен. Разбирам, предугаждам нещо по някои признаци; подушвам. Когато на някой генерал окачат орден за заслуга, той намирисва, че го канят „доброволно“ да ги подаде оставката. Смирненски. Другарят на бея, още като помирисва каква е работата, скача безумен от колата си и хуква да бяга пеш. Яворов. 3. Прен. Обикн. с отрицание – не виждам, не познавам, не ми е известен. Но ти ми кажи как е там, в родината? Има ли новини? Ние тук от две седмици вестник не сме помирисвали и сме като патки в мъгла. Ив. Мартинов. Тя знаеше, че в миналата война мъжът ѝ беше кмет, не бе и помирисвал войниклъка. Кр. Григоров. помирисвам се, помириша се страд.
|