помиря̀вам се, -аш се, несв.; помиря̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. 1. Сдобрявам се с някого, с когото съм бил скаран. С Бучала те бяха големи приятели, караха се в неделята най-малко по два пъти и пак се помиряваха. Йовков. Още на третия ден Паун дойде пак в кръчмата и сам поиска от Марко да се помирят. Г. Райчев. 2. Примирявам се. Тя привикна и се помири с новото си положение. Вазов.
|