помѝслям, -яш, несв.; помѝсля, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Мисля известно време; обмислям. Тодор помисли, помисли да върне ли парите, или не, и тъй като никой не знаеше, спотаи се и не ги върна. Йовков. 2. Минава ми през ума; струва ми се, предполагам. Той помисли, че сънува, и си потърка очите. Вазов. 3. Погрижвам се. Митко и Ганка излязоха в градината – трябваше и те да помислят за обед, макар че и двамата не бяха гладни. М. Марчевски.
|