помѝтам, -аш, несв.; пометà, -èш, мин. св. помèтох, прич. мин. св. деят. помèл, св., прех. 1. Почиствам като мета; измитам. Той отваряше за малко кръчмата, поливаше и помиташе сам пода. Елин Пелин. Помете рано двори домакиня / и рано в къщи стъкми, нареди. Н. Ракитин. 2. Прен. Отнасям бързо и със сила; премахвам, унищожавам. Да ви господ убие! Черната да ви помете, хаирсъзи с хаирсъзи! Д. Немиров. помитам се, помета се страд.
|