|
помѝя ж. 1. Нечиста, замърсена вода, в която е мито нещо. Когато излазяше да лисне помията на пътя, Ганко срещна на прага бай Марка. Вазов. Вземи сега кофата с помията изпод умивалника, че вече прелива. Орлин Василев. || Вода с хранителни остатъци от измити съдове, която се дава на домашни животни. 2. Размита във вода храна за добитък. Попът, гологлав и без расо, сипваше помия на два угоени шипара и им говореше галено. Елин Пелин. На биволицата изнесете помията. Влайков. || Лошо приготвена разводнена храна. Колко пъти ти казах тебе, дивако, да вариш свястно кафе... На, сега защо ми носиш тая помия. Влайков.
помѝя. Вж. помивам.
|