пòмощ, -тà, ж. 1. Подкрепа, съдействие, което се оказва, дава на някого, за да бъде улеснен, облекчен или спасен. Три дни веч се бият, но помощ не иде, / от никъде взорът надежда не види. Вазов. Той съсед без помощ в нужда не е оставил и до сега никому вратата си не е затворил. П. Ю. Тодоров Вън на пътя хора викаха за помощ. К. Петканов. Медицинска помощ. Първа помощ. 2. Обикн мн. Суми или материали, с които се подпомагат отделни лица или някакво начинание. Хората се биеха и мряха, а той кметуваше в Борово и крадеше. – Обираше помощите на жените ни... се обади друг глас. Кр. Велков. Жените – и те работят. Комитет имат. Събират помощи за народното дело. Дора Габе. □ Бърза помощ – специална медицинска служба за даване на незабавна медицинска помощ при нещастни случаи. С помощта на – посредством, чрез. Напояването става с помощта на помпи.
|