помòщник, мн. -ци, м. 1. Човек, който помага на някого при извършване на някаква работа; помагач. Единственият и главен помощник в кръчмата на Герека беше неговата жена. Елин Пелин. 2. Най-близкият сътрудник и заместник по служба на по-висше длъжностно лице. Зад нас... са палатките на главния лекар и помощниците му. Л. Стоянов.
|