помрачàвам, -аш, несв.; помрачà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Правя нещо да стане мрачно, тъмно: затъмнявам. Ето че изведнъж чер облак помрачи ясното небе. Влайков. 2. Прен. Причинявам неприятно настроение, отнемам радостта на някого. Една черна мисъл... неволно помрачава душата ѝ. Влайков. Сянката на голяма горест помрачава бледното лице. Йовков. Веднъж... той стана неволно свидетел на една сцена, която помрачи доброто му настроение – сякаш поляха тогава радостта в душата му със студена вода. А. Гуляшки. помрачавам се, помрача се страд. Снощи аз видях, че слънцето заседна, без да се помрачи... от най-малко облаче. В. Друмев. □ Помрачавам разсъдъка – ставам причина да си загуби някой разсъдъка, да се умопомрачи. Пред очите му притъмня, страшна мъка разкъса гърдите му, помрачи разсъдъка му. К. Петканов.
|