помръ̀звам, -аш, несв.; помръ̀зна -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Усещам силен студ, много ми е студено; премръзвам, измръзвам, замръзвам. Влез, лельо Радо... Помръзна ли? Рано почна тази година студът. А. Каменова. Дядо Стоил влезе в къщи... Клекна под камината и притегна към огъня помръзналите си ръце – да ги посгрее. А. Каралийчев. 2. Диал. Загивам, умирам или се повреждам от голям студ: замръзвам, измръзвам. Такъв лют студ. Цветята ми помръзнаха в пръстените саксии. А. Каралийчев. 3. За река, езеро – покривам се с лед; замръзвам. Големи късове лед плуваха вече по тъмната река, помръзнала по кран. Вазов. || Превръщам се в лед; замръзвам. Па бузите ѝ бледожълти / помръзват горестни сълзи. Смирненски. 4. Прен. От силна уплаха или ужас оставам неподвижен на мястото си; вцепенявам се. Той беше помръзнал от страх. Вазов. 5. Мръзна малко, кратко време. Помръзнахме около час, но посрещнахме гостите.
|