помръ̀квам, -аш, несв.; помръ̀кна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Поет. Ставам тъмен; потъмнявам. Денят помръкна, потъмня небето, / и стана тъмно оловно морето. Ем. п. Димитров. Едва затрептяла звезда / в облаци черни помръкна. Дебелянов. Той стои облегнат на прозореца, гледа небето, което бавно помръква над разцъфтелите кестени, над покривите. А. Гуляшки. Полъхна цветен мирис на вечер ведролика, / помръкна морно слънце над сънни лесове. Хр. Ясенов. 2. Прен. Ставам мрачен, изпадам в мрачно настроение: помрачавам се. Цвета наведе очи, а болното лице на Станка помръкна, като че някой одуха светлината му. Елин Пелин. Не се отвори вече нито еднъж лицето ѝ, не се разведри... Помръкна, помрачи се с нея и цялата къща. Дим. Талев. || Обр. И под заспали небеса / помръква вярата ни плаха. Лилиев.
|