помъ̀квам, -аш, несв.; помъ̀кна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. помъ̀кнат, св., прех. 1. Почвам да мъкна. Илия се загледа към младежите, които помъкнаха камъните, затъркаляха количките, почнаха да пренасят канарата към дълбокото речно корито. А. Каралийчев. Улови децата за ръцете и ги помъкна по неравния гръб на селския дол. К. Петканов. 2. Взел съм и нося със себе си. Дигна се вечерта бай Мирчо и помъкна една кошница с вишни, одеяло, баница. А. Каралийчев. В това време отдолу, по улицаma, тичаше към дома Гунка, помъкнала мрежа с утринни покупки. Г. Райчев. 3. Мъкна малко, кратко време. Помъкна багажа малко, но се умори и го остави на другаря си. помъквам се, помъкна се страд.
|