помъ̀квам се, -аш се, несв.; помъ̀кна се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. 1. Тръгвам бавно и с усилие, едвам се придвижвам. Без да го погледне, Манол си взе довиждане и се помъкна към вратата. Ив. Мартинов. Велика се помъкна след тях, като от време на време показваше на Гунка как да държи сърпа. К. Петканов. || Рядко. Прен. Бавно преминавам, протичам. Помъкват се един по друг дните на работа за пари. П. П. Славейков. 2. Неодобр. Отивам, идвам някъде, където не съм желан. Винаги се сърдеше на мъжа си, щом доведеше гости в къщи... Тъкмо ще се заловят за вретено или за игла, току виж са се помъкнали канени и неканени. К. Петканов.
|