помълчàвам, -аш, несв.; помълчà, -ѝш, мин. св. -àх, св., непрех. Мълча известно, обикн. кратко време. Доста време помълчаха и двете, като преглъщаха сълзите си. Влайков. Игрил помълча малко, преди да отвори уста, сякаш нему друго се искаше да чуе от войводата. Ст. Загорчинов. Поле той помълча и в главата му бликна нова вълна мисли. Г. Райчев.
|