помъ̀мрям, -яш, несв.; помъ̀мря, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Мъмря малко, кратко време. Една вечер се върна твърде възбуден: бе изгубил две ниви на табла. Майка му го помъмра, но той не отговори нищо. Вазов. помъмрям се, помъмря се страд.