помъ̀твам, -аш, несв.; помъ̀тя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Правя нещо да стане мътно: размътвам. 2. Прен. Отнемам радостта на някого; смущавам, помрачавам. Пуснали са из село слухове, Найдене, и тия слухове са помътили сърцето ти. Р. Стоянов. || За разум, съзнание – ставам причина да стане мътен, помрачен. Страх подкосяваше силите, помътваше разума. Йовков. помътвам се, помътя се страд.
|