помътня̀вам, -аш, несв.; помътнèя, -èеш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. помътня̀л, -а, -о, мн. помътнèли, св., непрех. 1. Ставам мътен; размътвам се. Голямата река лениво влачи помътнелите си води. 2. За стъкло – ставам непрозрачен; замъглявам се. Стъклата на прозорците помътняха от парата. Шишето трябва ди се измие добре, защото е помътняло. 3. Прен. За очи, поглед и др. – преставам да бъда ясен, бистър; помрачавам се, помътвам се. Треската на Аликс се засили. Сините ѝ очи помътняха, лицето ѝ се зачерви. Дим. Димов. Прежълтял и с помътнели очи, Матей провлече крака към пътната врата. Дим. Ангелов.
|