понабѝрам, -аш, несв.; понаберà, -èш, мин. св. понабрàх, св., прех. 1. Набирам малко количество. По ридищата наоколо имаше дори още неожънати ниви, имаше некосени ливади, трябваше да се понабере шума за добитъка. Дим. Талев. Убодох се и пръстът ми понабра. 2. Набирам малко, леко. Понабра полата на роклята, за да прилегне по-добре. понабирам се, понабера се страд.
|