понавèждам, -аш несв.; понаведà, -èш, мин. св. понавèдох, прич. мин. св. деят. понавèл, св., прех. Навеждам малко или от време на време. Кamo прекара пръст върху дупките и като понаведе глава на една страна, той засвири. Йовков. понавеждам се, понаведа се страд.
|