|
понавѝквам1, -аш несв.; понавѝкам, -аш, св., прех. Диал. Навиквам някого малко или от време на време; понахоквам, посгълчавам.
понавѝквам2, -аш, несв.; понавѝкна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Навиквам, свиквам малко, донякъде с нещо; посвиквам. И полека-лека понавикна на самотния живот. Влайков. Най-напред нищо не виждаше, после понавикна на тъмнината и ето че току пред него зашава нещо, мярна се сянката на човек. Йовков.
|