понавъ̀свам, -аш, несв.; понавъ̀ся, -иш, мин. св. -их, св., прех. Навъсвам малко. Румяна спря, понавъси престорено вежди и загази пак, взряна в Златка. Водата ставаше все по-дълбока. Ц. Церковски. понавъсвам се, понавъся се страд.