понадѝгам се, -аш се, несв.; понадѝгна се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. Надигам се малко или от време на време. Изпод едни купа сено се понадигна Бодура. Йовков. Илю трепна, понадигна се, но викът не се повтори. Г. Караславов. Не можеше да дигне глава от болести това дете. Докато се понадигнеше от една, настигаше го друга. Дим. Талев. Тя се залавяше с една или с две ръце за сандъка, понадигаше се и лицето ѝ се сбръчваше от болка. Йовков.
|