понакѝтвам, -аш, несв.; понакѝтя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Накитвам малко; понакичвам. понакитвам се, понакитя се възвр. и страд. Тя зашъта, затреби стаята, поприглади се, понакити се пред огледалото. Вазов.